Храм Святой Троицы (Свиштов)

Уста Кольо Фичето е безспорно една от най-интересните строителни личности на нашето Възраждане, автор на много оригинални форми и конструкции на обществени и частни сгради, мостове и църкви. Към 1865 г. видни свищовлии замислят построяването на нов величествен храм, който да отговаря на общественото им положение, на нивото на тяхната култура и образование. През същата година Майстор Кольо започва строежа на беленският мост на р. Янтра. Свищовските граждани се обръщат към него с молба да оглави строежа на новата църква. В летописната книга на «Св. Троица» е отбелязано следното: «1856 г. априлъ 14 денъ, сряда се тури темелъ на новата църква на Унъ пазаръ». Но докато стотиците строители работят безспирно, по същото време свищовци се включват в друго дело — народно, велико, свято. На 15 май 1867 г. Филип Тотю превежда четата си от Зимнич близо до Свищов на път за Балкана. Мнозина свищовски младежи се присъединяват към смелия войвода. Когато четата е разбита, в града турците започват кървава разправа. Три бесилки се издигат на площада пред строящата се църква. Най-храбрите свищовски четници са обесени с надписи на гърдите за вината им. В разстояние на две години и четири месеца църквата е завършена и наречена «Света Троица». За построяването й свищовските енориаши заплатили 461 613 гроша. Резултатът е поразителен — високо над града се извисява величествен трикорабен, четирикупулен храм с камбанария-кула над придверието. За да оживи грамадното тяло на църквата, Кольо Фичето въвежда ритмично вертикално членение на фасадите чрез стройни полуколонки, свързани с фриз от малки слепи арки. За първи път в църковното строителство майсторът нарушава канона и превръща цялата източна фасада в огромна абсида с огъната вълнообразна форма.
Иконостасът на църквата е дело на майстор Антон Пешев, родом от Крушево, Македония, и е изработен в периода 1870-1872 г. Дължината му е 16 м., а височината — средно над 10 м. Върху близо 100 кв.м., при безупречна симетрия, Антон Пешев оставя обширни плоскости, на които знаменитият свищовски художник и иконописец Николай Павлович нанася своите 73 икони. За рисуването на някои от тях позират близките му — неговата снаха и сестрите му. През 1872 г. първият български екзарх Антим І посещава храма и служи в него. Същата година в Свищов пристига първият търновски митрополит Иларион Макариополски и отслужва тук Света литургия. На 28 юни 1877 г., след освобождението на града, руският император Александър ІІ присъства на молебен в църквата «Св. Троица» в памет на падналите първи жертви за Освобождението. По случай черакуването си в храма, императорът подарява 6 камбани, които са монтирани на построената от 1883 — 1886 г. камбанария от Уста Генчо Новаков. На 29 май 1889 г., по случай храмовия празник на църквата, от Търново пристига епархийсткият архиерей Климент (В. Друмев). В края на Светата литургия високият гост произнася проповед, която по-късно е използвана като претекст за последвалите събития около него — гонен, преследван и наказан заради откритото си русофилство. Строена с широк замах, погълнала големи материални средства, църквата «Света Троица» увековечава сплотеността на възрожденските свищовци, техният сговор и топлотата на религиозното им чувство в предосвобожвенската епоха.

ДСК храм «Св. Троица» — гр. Свищов
30004100/1000142310

Источник: www.hram.hit.bg